Трябва ли да бъдат заличени расистки пасажи в романите на покойни автори като Агата Кристи?  Танзаниецът Абдулразак Гурна, удостоен с Нобелова награда за литература за 2021 г., не е против тази идея, но смята, че "има по-големи проблеми", предаде АФП. 

В Англия, където авторът на "Сбогом, Занзибар" се е установил и където е натурализиран британец, няколко известни романисти са обект на това пренаписване.

Такъв е случаят с най-четената писателка в света, Агата Кристи, починала през 1976 г. Нейните наследници се заеха да преиздадат приключенията на Еркюл Поаро или мис Марпъл, прочиствайки ги от стереотипни или дори обидни описания на определени персонажи. 

По същия начин са третирани авторът на книгите за Джеймс Бонд Иън Флеминг и един от най-великите писатели на романи за деца Роалд Дал.

Въпросът разделя до такава степен, че две версии на книгите на Дал ще съществуват едновременно в книжарниците: оригиналният текст и този, преработен с консултанти.
       
Творчеството на 74-годишния Абдулразак Гурна е пропито от последиците на колониализма, включително расизма. Това е основната тема на книгата му "Задгробни животи" ("Les Vies d`apres"), публикувана на френски език в началото на октомври, която писателят  пристигна да промотира в Париж.

Приветствана от критиците, когато е публикувана във Великобритания през 2020 г., книгата разказва историята на Първата световна война от изключително рядката в литературата гледна точка на германските колонии в Източна Африка.

"Когато една история е непълна, защото вижда само едната страна на нещата, в този случай европейската гледна точка за Голямата война, може да се направи допълнение. Това е моята идея", обяснява писателят пред АФП.

Изхождайки от тази позиция, романът изследва един сложен въпрос: защо колонизирани хора, брутално подложени на игото на европейска мощ, отиват да се бият за нея в конфликт, който не ги засяга и където са изложени на расизма на своите началници в армията?
       
Абдулразак Гурна не е просто писател. Той също така прави кариера и като професор по английски език и постколониална литература в университета в Кент.

Като изследовател как той гледа на "подслаждането" на романите на Агата Кристи? "Мисля, че това е напразно. Предполагам обаче, че една от причините да се прави е, че издателят иска продуктът му да стане по-уважаван", отговаря Гурна.

Той дава пример с романа, който сега е озаглавен "Те бяха десет", известен до 2020 г. като "Десет малки негърчета", в съответствие с оригиналното му английско заглавие, което се основава на стара расистка песен. В детективския роман от 1939 г., който е един от най-продаваните в света, забранената вече дума е използвана няколко пъти.
       
"Ако сте издател и разполагате с този продукт, защо не го превърнете в "Десет малки черни деца"? Ако това го прави по-приемлив... Не мисля, че има голямо значение", казва Абдулразак Гурна.

Писателят допълва, че му е трудно да разбере онези, които се придържат към текста на първото издание, сякаш е свещен, докато през 1940 г. Агата Кристи дава одобрението си за друго заглавие в САЩ - "И тогава не остана никой".

"Мисля, че хората, които имат проблем с това, които имат възражения срещу него, защото смятат, че е култура на отмяна... Мисля, че в света има по-големи проблеми, за които да се притесняват, вместо да променят заглавието на роман на Агата Кристи", казва танзаниецът.